• Личният живот: Той се описва като живот, насочен към личностна оценка, похвала и признание. Води до гордост, арогантност и силна привързаност към материални неща и външен престиж. Хората, които живеят по този начин, постоянно се възприемат като важни, искат да бъдат на преден план и често са фиксирани върху собствената си красота или притежания. Това поведение се представя като „пагубно“ и като характеристика на „дълбоко паднали същества“, което причинява страдание в този свят и в отвъдния. То може да доведе до властолюбие, жажда за власт и агресивно поведение.

• Безличният и смирен живот: Това е описано като жизнения принцип на небесните същества. Характеризира се със сдържаност, скромност и липса на желание да бъдат център на внимание или да получават възхищение. Небесните същества живеят в справедливост и равенство, без йерархии или лидери, които доминират над другите. Небесното смирение е описано като най-важното качество, което позволява на човек да живее хармоничен и блажен живот и да установи дълбока връзка с дуала. То насърчава нежност, толерантност, доброта, търпение и доброта.

Вътрешният път

• Път към промяна и завръщане: Посланията призовават хората честно да преразгледат личния си живот и да се откъснат от него, за да се върнат в Небесното царство. Подчертава се, че смирението е от решаващо значение за преодоляване на пропастта между различните гледни точки за живота и поддържане на хармонични взаимоотношения. Приемането и усвояването на небесните закони и готовността за промяна са необходими, за да се избегне страданието в отвъдния живот. Духовенството и високопоставените личности са особено призовани да изоставят гордостта си и да практикуват истинско смирение.